Камбанарията охранява цялата постройка, сякаш е непосредствено пред входа. В църковната зала се влиза през просто правоъгълно фоайе с незабележима врата, отваряща се към централната молитвена зала, която има две крила от двете страни. Резултатът е малко по-различна интерпретация на класическата част на базиликата за малка, модерна енория. В крилата са разположени сакристията, социалните помещения и офисите, музикалната зала и кухнята.
Основната зала предоставя достатъчно свободно пространство с няколко стола, които могат да се пренареждат по време на социални събития, а трибуната се издига над фоайето и предоставя допълнителни места за сядане.
Зад олтара многоцветен дървен параван стига до тавана и покрива нишата за орган в задната част на църквата. Естествената светлина навлиза в сградата отгоре през огромния прозорец от матирано стъкло, а вечер ниските висящи осветителни тела създават топла и леко интимна атмосфера на уединение и спокойствие.
Какъв е смисълът и целта зад този уникален ултраминималистичен проект в църквата Свети Емануил? Зарязването на всичко до най-малките детайли изглежда интересно, но защо е избрана тази подходящо за църква с такава историческа и културна стойност? Кои са основните предизвикателства и успехите на този проект?